След като се проснаха изморени на брега на гьола, Вълчан и четата му веднага забелязаха че около тях беше пусто. Наблизо той видя една изоставена ладия, която въпреки окаяното си състояние щеше да им свърши работа. Войводата събра момчетата от Махмуд кьой и им нареди да я поогледат за дупки на дъното. През това време той и останалите приготвяха една от дисагите за потапяне. Чудеха се какви знаци да оставят след себе си, защото не бяха го правили досега. В следствие решиха, че ще оставят нишаните за накрая. Всичко беше готово. Вълчан и още двама се качиха на ладията и тръгнаха към средата на гьола. Останалите очакваха с нетърпение дали тяхното начинание ще се окичи с успех. След около шест-седем минути гребане ладията се спря. Явно бяха стигнали средата. Чу се цамбурване и групата на брега започна да наддава победни викове, но също така внимаваха и някой да не ги чуе. Прибирайки се на брега Вълчан и четата му седнаха за гощавка. Нахраниха се набързо и се приготвяха за потегляне. На около петдесет аршина на запад от тях, на брега стоеше една голяма канара. Войводата
надраска един хикс и две вълнообразни черти на нея. Тръгнаха на юг към буковата гора с останалите четири дисаги и да видим този път къде щеше да бъде тяхното ново скривалище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар