глава 7

Вечерта четата и Вълчан отседнаха в село Хасан Кова. То беше близо до гьола, в който по-рано днес потопиха една от петте откраднати дисаги. Веднага се настаниха в кръчмата и започнаха да пият. И тогава се случи нещо интересно. От вратата на хана изхвърча едно от момчетата, което Вълчан беше наел от Махмуд кьой. Имаше синини от побой по лицето си. След него излезе самия войвода с още двама и им изкрещя – „Утрепете негодника, щом няма да е верен на хайдушката си дума.”  Двамата започнаха да го налагат с думите – „ Така ти се пада предателю” и след един тежък побой момчето издъхна в ръцете им. Било му омръзнало от пиянствата на Вълчан войвода и щяло да го предаде на турските заптиета, а то беше съвсем ново в четата. Случката беше повод войводата да спре за известно време с заравянето на злато. Временно разпръсна дружината си, като им каза до десет дена да бъдат пак в селото и чак тогава вече можели да продължат. На следващия ден всеки пое нанякъде, но Вълчан с още няколко свои приближени останаха в селото.

Глава 8

Докато оглеждах пещерата изгубих следите на Вълчан и четата му, но не бях притеснен. Бяха тръгнали на северозапад и едва ли щяха да бъдат надалеч. Към икиндия вече бях ги намерил и ги следях. Пътуваха три дни и накрая отседнаха в село Конак, по-известно на раята като Попово. Там войводата отседна при известния ятак бай Марин. Вечерта им дочух разговорите и разбрах, че бай Марин иска да запознае Вълчан с един мъж. След това разбрах за името му – Мартин и че наскоро се е разпопил заради жена си и решил да хайдутства из земите на Султана и да трепи турците. Още при първи петли тримата се срещнаха в конюшнята. Поп Мартин искаше да се включи към четата на Вълчан. Войводата му отговори, че точно такъв начетен му трябва и че щял да му бъде първи помощник. След тази среща Вълчан представи поп Мартин на останалите от четата и те го приеха радушно. За обяд заколиха едно от прасетата на бай Марин и го изпекоха на шиш. Всички бяха се напили, освен Вълчан и попа. Те водеха тежки разговори и обмисляха следващите мародерства.

глава 6

Вечерта четата и Вълчан отседнаха в село Хасан Кова. То беше близо до гьола, в който по-рано днес потопиха една от петте откраднати дисаги. Веднага се настаниха в кръчмата и започнаха да пият. И тогава се случи нещо интересно. От вратата на хана изхвърча едно от момчетата, което Вълчан беше наел от Махмуд кьой. Имаше синини от побой по лицето си. След него излезе самия войвода с още двама и им изкрещя – „Утрепете негодника, щом няма да е верен на хайдушката си дума.”  Двамата започнаха да го налагат с думите – „ Така ти се пада предателю” и след един тежък побой момчето издъхна в ръцете им. Било му омръзнало от пиянствата на Вълчан войвода и щяло да го предаде на турските заптиета, а то беше съвсем ново в четата. Случката беше повод войводата да спре за известно време с заравянето на злато. Временно разпръсна дружината си, като им каза до десет дена да бъдат пак в селото и чак тогава вече можели да продължат. На следващия ден всеки пое нанякъде, но Вълчан с още няколко свои приближени останаха в селото.

глава 5

След като се проснаха изморени на брега на гьола, Вълчан и четата му веднага забелязаха че около тях беше пусто. Наблизо той видя една изоставена ладия, която въпреки окаяното си състояние щеше да им свърши работа. Войводата събра момчетата от Махмуд кьой и им нареди да я поогледат за дупки на дъното. През това време той и останалите приготвяха една от дисагите за потапяне. Чудеха се какви знаци да оставят след себе си, защото не бяха го правили досега. В следствие решиха, че ще оставят нишаните за накрая. Всичко беше готово. Вълчан и още двама се качиха на ладията и тръгнаха към средата на гьола. Останалите очакваха с нетърпение дали тяхното начинание ще се окичи с успех. След около шест-седем минути гребане ладията се спря. Явно бяха стигнали средата. Чу се цамбурване и групата на брега започна да наддава победни викове, но също така внимаваха и някой да не ги чуе. Прибирайки се на брега Вълчан и четата му седнаха за гощавка. Нахраниха се набързо и се приготвяха за потегляне. На около петдесет аршина на запад от тях, на брега стоеше една голяма канара. Войводата
надраска един хикс и две вълнообразни черти на нея. Тръгнаха на юг към буковата гора с останалите четири дисаги и да видим този път къде щеше да бъде тяхното ново скривалище.

Глава 4

Носеха се изморени на конете си три дена, докато не стигнаха Махмуд кьой. Отседнаха в кръчмата и не излязоха два дена. Бяха капнали от умора. Един негодник от четата даже се поболя и умря от треска. Наложи му се да наеме нови четници. Пет нови момчета се присъединиха от селото. След тази почивка започнаха да си търсят ново място. Тръгнаха на юг. По пътя си все питаха за големия гьол. Вечерта прекараха на една широка поляна. От пиянските им крясъци дочух, че Вълчан възнамерявал да потопи една от дисагите в гьола. Не бях чувал досега да го правят. Сутринта тръгнаха рано и към обяд вече бяха на брега му.

Глава 3

С настъпване на вечерта се върнах на мястото, където бяха закопали гърнето и прибрах парите от него. На сутринта гяурите си купиха коне и напуснаха Куртбунар. Вероятно бяха си оставили някоя друга пара за да покриват разходите си. Потеглиха на юг. Две седмици бяха на път, докато стигнаха Шумну. Вълчан остави четата си в кръчмата и тръгна из селото. Влезе в една спретната къща. Приближих се крадешком и дочух разговорите. От тях разбрах че собственика на къщата, който се оказа и местен чорбаджия, и Вълчан са били стари приятели. Войводата го попита кога заптиетата щели да събират десятъка. Чорбаджията му отговори, че той вече е бил събран в конака. След тези думи Вълчан не се забави много и се върна при своите четници. Вечерта останаха в селото и вероятно крояха планове за нападение над конака. Целта им беше подобна като в Дръстър – щяха да откраднат данъка и да го заровят. Предполагам, че го правят с цел събиране на средства за евентуално въстание, защото именно такива слухове се въртят из Султанските дворове. На следващия ден Вълчан раздели своята чета на две групи и ги прати из селото.
До вечерта не видях никой от тях. Бях се настанил с гледка към конака за да мога да се уверя дали наистина щяха да откраднат монетите. С първите петли дойде и първата групичка на Вълчан и убиха трите заптиета, които бяха в конака. Бяха въоръжени с пушки чакмаклийки, които вероятно бяха купили днес от селото. След подадения от тях сигнал, дойде и другата група. Вълчан беше в първата. Не се забавиха много и скоро излязоха с пет пълни дисаги. Потеглиха към Ески Джумая с новата си плячка.

Глава 2

Вълчан заедно с четата си, която наброяваше осем човека пристигнаха в Куртбунар. Носеха със себе си останалите 2 сандъка със златни монети от Дръстър. Търсеха ново място. Прекараха една вечер в селото и на следващия ден тръгнаха към нивите на запад. През целия път се оглеждаха, дали някой не ги следи и след около два часа път се спряха. Наоколо имаше стари мешета. Набелязаха новото място. След кратка почивка почнаха да копаят. Намираха се на малка поляна оградена от всякъде с малки борови дръвчета, а от едната страна бяха нивите. Първо направиха вход и след това се заеха с тунела. Продължи ха да копаят тунел, който продължи близо три аршина. В едно старо гърне сложиха пет шепи монети от единия сандък. Това гърне го скриха в едно цепнато меше точно до входа и го закриха с пръст и трева. Двата сандъка ги заровиха рано следващия ден в трапа, който бяха направили. След това се заеха да поставят знаци. На петдесет крачки южно от скривалището издълбаха голям кръст ограден с три точки на едно дърво. Продължи ха към нивите  на запад. Спряха се до един камък, голям колкото човек и на него издълбаха знаци. Отседнаха в близкото село. Чуваха се пиянски наздравици от кръчмата, бяха видимо доволни.След като заровиха парите от Дръстър, вероятно подготвяха нови набези.