Глава 4

Носеха се изморени на конете си три дена, докато не стигнаха Махмуд кьой. Отседнаха в кръчмата и не излязоха два дена. Бяха капнали от умора. Един негодник от четата даже се поболя и умря от треска. Наложи му се да наеме нови четници. Пет нови момчета се присъединиха от селото. След тази почивка започнаха да си търсят ново място. Тръгнаха на юг. По пътя си все питаха за големия гьол. Вечерта прекараха на една широка поляна. От пиянските им крясъци дочух, че Вълчан възнамерявал да потопи една от дисагите в гьола. Не бях чувал досега да го правят. Сутринта тръгнаха рано и към обяд вече бяха на брега му.

Глава 3

С настъпване на вечерта се върнах на мястото, където бяха закопали гърнето и прибрах парите от него. На сутринта гяурите си купиха коне и напуснаха Куртбунар. Вероятно бяха си оставили някоя друга пара за да покриват разходите си. Потеглиха на юг. Две седмици бяха на път, докато стигнаха Шумну. Вълчан остави четата си в кръчмата и тръгна из селото. Влезе в една спретната къща. Приближих се крадешком и дочух разговорите. От тях разбрах че собственика на къщата, който се оказа и местен чорбаджия, и Вълчан са били стари приятели. Войводата го попита кога заптиетата щели да събират десятъка. Чорбаджията му отговори, че той вече е бил събран в конака. След тези думи Вълчан не се забави много и се върна при своите четници. Вечерта останаха в селото и вероятно крояха планове за нападение над конака. Целта им беше подобна като в Дръстър – щяха да откраднат данъка и да го заровят. Предполагам, че го правят с цел събиране на средства за евентуално въстание, защото именно такива слухове се въртят из Султанските дворове. На следващия ден Вълчан раздели своята чета на две групи и ги прати из селото.
До вечерта не видях никой от тях. Бях се настанил с гледка към конака за да мога да се уверя дали наистина щяха да откраднат монетите. С първите петли дойде и първата групичка на Вълчан и убиха трите заптиета, които бяха в конака. Бяха въоръжени с пушки чакмаклийки, които вероятно бяха купили днес от селото. След подадения от тях сигнал, дойде и другата група. Вълчан беше в първата. Не се забавиха много и скоро излязоха с пет пълни дисаги. Потеглиха към Ески Джумая с новата си плячка.

Глава 2

Вълчан заедно с четата си, която наброяваше осем човека пристигнаха в Куртбунар. Носеха със себе си останалите 2 сандъка със златни монети от Дръстър. Търсеха ново място. Прекараха една вечер в селото и на следващия ден тръгнаха към нивите на запад. През целия път се оглеждаха, дали някой не ги следи и след около два часа път се спряха. Наоколо имаше стари мешета. Набелязаха новото място. След кратка почивка почнаха да копаят. Намираха се на малка поляна оградена от всякъде с малки борови дръвчета, а от едната страна бяха нивите. Първо направиха вход и след това се заеха с тунела. Продължи ха да копаят тунел, който продължи близо три аршина. В едно старо гърне сложиха пет шепи монети от единия сандък. Това гърне го скриха в едно цепнато меше точно до входа и го закриха с пръст и трева. Двата сандъка ги заровиха рано следващия ден в трапа, който бяха направили. След това се заеха да поставят знаци. На петдесет крачки южно от скривалището издълбаха голям кръст ограден с три точки на едно дърво. Продължи ха към нивите  на запад. Спряха се до един камък, голям колкото човек и на него издълбаха знаци. Отседнаха в близкото село. Чуваха се пиянски наздравици от кръчмата, бяха видимо доволни.След като заровиха парите от Дръстър, вероятно подготвяха нови набези.

Глава 1

Изминах една седмица в пътуване с кон. След две седмици търсене ги намерих в Русчук. Тогава започна моето следене.

След 10 дена Вълчан войвода заедно с неверната си дружина прекосиха ливадите на Добруджа и се уседнаха в село Ак Пънар. Бяха минали два дена откакто откраднаха събрания десетяк от Дръстър и си търсеха затаено място за да скрият плячката. На юг от селото те намериха римски кладенец, където овчарите са напоявали добитъка си. По него издълбаха знаци. Те водеха до една малка могила. На пет аршина до нея, три дена копаха входа към скривалището си. Един ден прекараха в Ак Пънар за да си починат. Бяха отседнали при кръчмаря Петко. Следващия ден се върнаха на обекта си и продължиха с копаенето на кратък тунел, който водеше към същинското помещение. То представляваше голям трап. Видях ги да слагат три сандъка пълни със златни монети. На входа сложиха голяма каменна плоча със знак на нея и я заровиха с пръст. След обилна гощавка, която си спретнаха близо до нововто си скривалище, потеглиха на юг.

Предговор

Аз, Искендер Лютфи, пратеник на Негово Величество султан Абдулазиз, съм изпратен да следя българския непокорник Вълчан Войвода и неговата чета. Постоянните им набези над османските данъци предизвикаха гнева на султана. Също така други пратеници информираха за организирано от Вълчан Войвода революционно въстание срещу властта на Негово Величество