С настъпване на вечерта се върнах на мястото, където бяха закопали гърнето и прибрах парите от него. На сутринта гяурите си купиха коне и напуснаха Куртбунар. Вероятно бяха си оставили някоя друга пара за да покриват разходите си. Потеглиха на юг. Две седмици бяха на път, докато стигнаха Шумну. Вълчан остави четата си в кръчмата и тръгна из селото. Влезе в една спретната къща. Приближих се крадешком и дочух разговорите. От тях разбрах че собственика на къщата, който се оказа и местен чорбаджия, и Вълчан са били стари приятели. Войводата го попита кога заптиетата щели да събират десятъка. Чорбаджията му отговори, че той вече е бил събран в конака. След тези думи Вълчан не се забави много и се върна при своите четници. Вечерта останаха в селото и вероятно крояха планове за нападение над конака. Целта им беше подобна като в Дръстър – щяха да откраднат данъка и да го заровят. Предполагам, че го правят с цел събиране на средства за евентуално въстание, защото именно такива слухове се въртят из Султанските дворове. На следващия ден Вълчан раздели своята чета на две групи и ги прати из селото.
До вечерта не видях никой от тях. Бях се настанил с гледка към конака за да мога да се уверя дали наистина щяха да откраднат монетите. С първите петли дойде и първата групичка на Вълчан и убиха трите заптиета, които бяха в конака. Бяха въоръжени с пушки чакмаклийки, които вероятно бяха купили днес от селото. След подадения от тях сигнал, дойде и другата група. Вълчан беше в първата. Не се забавиха много и скоро излязоха с пет пълни дисаги. Потеглиха към Ески Джумая с новата си плячка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар