Глава 2

Вълчан заедно с четата си, която наброяваше осем човека пристигнаха в Куртбунар. Носеха със себе си останалите 2 сандъка със златни монети от Дръстър. Търсеха ново място. Прекараха една вечер в селото и на следващия ден тръгнаха към нивите на запад. През целия път се оглеждаха, дали някой не ги следи и след около два часа път се спряха. Наоколо имаше стари мешета. Набелязаха новото място. След кратка почивка почнаха да копаят. Намираха се на малка поляна оградена от всякъде с малки борови дръвчета, а от едната страна бяха нивите. Първо направиха вход и след това се заеха с тунела. Продължи ха да копаят тунел, който продължи близо три аршина. В едно старо гърне сложиха пет шепи монети от единия сандък. Това гърне го скриха в едно цепнато меше точно до входа и го закриха с пръст и трева. Двата сандъка ги заровиха рано следващия ден в трапа, който бяха направили. След това се заеха да поставят знаци. На петдесет крачки южно от скривалището издълбаха голям кръст ограден с три точки на едно дърво. Продължи ха към нивите  на запад. Спряха се до един камък, голям колкото човек и на него издълбаха знаци. Отседнаха в близкото село. Чуваха се пиянски наздравици от кръчмата, бяха видимо доволни.След като заровиха парите от Дръстър, вероятно подготвяха нови набези.