глава 7

Вечерта четата и Вълчан отседнаха в село Хасан Кова. То беше близо до гьола, в който по-рано днес потопиха една от петте откраднати дисаги. Веднага се настаниха в кръчмата и започнаха да пият. И тогава се случи нещо интересно. От вратата на хана изхвърча едно от момчетата, което Вълчан беше наел от Махмуд кьой. Имаше синини от побой по лицето си. След него излезе самия войвода с още двама и им изкрещя – „Утрепете негодника, щом няма да е верен на хайдушката си дума.”  Двамата започнаха да го налагат с думите – „ Така ти се пада предателю” и след един тежък побой момчето издъхна в ръцете им. Било му омръзнало от пиянствата на Вълчан войвода и щяло да го предаде на турските заптиета, а то беше съвсем ново в четата. Случката беше повод войводата да спре за известно време с заравянето на злато. Временно разпръсна дружината си, като им каза до десет дена да бъдат пак в селото и чак тогава вече можели да продължат. На следващия ден всеки пое нанякъде, но Вълчан с още няколко свои приближени останаха в селото.